Иван Стамболов-Сула Вярвам, че сте чували израза мехлем за душата“. Е,

Иван Стамболов-Сула

Вярвам, че сте чували израза „ мас за душата “. Е, новината, че американците стопират финансирането на българския гей церемониал, за моята душа е мас.Това мероприятие е измежду най-уродливите неща, които богатото човешко въображение може да мисли. То е още по-гадно с това, че в него не вземат участие хора с някакви обществени или личностни проблеми, не вземат участие хора, подложени на тормоз (напротив, подложени са на всевъзможни привилегии от отракани в усвояването на грантове НПО), най-накрая не вземат участие идеалисти, които излизат в поддръжка на някаква идея. Участват два типа хора: хонорувани деятели и патологични ексхибиционисти, копнеещи за внимание.

Всъщност американците стопират и доста други финансирания. Браво! Много хубаво вършат, тъй като множеството от тези финансирания не са със напълно благородна цел. Въпросът обаче не е за какво стопират тези нечистоплътни заплащания, а за какво години наред са ги правили. Защо Щатите са „ помагали “? Какво са си купували? Износ на цивилизация, втълпяване на идеология, смазване на нормалността, обезвреждане на естествения духовен закон?

Пък и въпреки едни пари да са спрени, прайд може и да има, тъй като други не са. Тези ги финансират и от други места. Но най-малко към този момент публично се разгласи каква е схемата и всички знаят (не че преди не знаеха) по какъв начин става тая работа – против възнаграждение. Ето това е скъпото – да се види ясно и недвусмислено, че всяка от този жанр „ чиста “ и „ идеалистична “ гражданска позиция се заема против възнаграждение – е, не на кретените, които избиват комплекси и търсят внимание, само че сигурно на уредниците и вдъхновителите.

Търпеливо очаквам да излезе нескрито и да се потвърди, че механизмът при митингите (например „ Мутри вън? “) е безусловно същият. За да не ми се репчат пияниците, дето бяха блокирали Орлов мост, и да ми се вършат на сантиментални поборници. Спомням си, че тогава, като ги помолих обществено да свият своя шатър и да се разкарат отдолу под прозорците на прадядовата ми родна къща (нищо че не пребивавам там), Веселин Калановски щеше жив да ме изяде. Тогава той, също като мен, беше член на креативния съвет към Дирекция „ Култура “ на Общината, единствено че от страна на умнокрасивитета, до момента в който аз представлявах Българска национална телевизия. И евентуално е взел участие интензивно в работата на този съвет – не знам, тъй като посетих единствено първата му колекция и след това взех решение, че нямам време и нерви да се занимавам с финансирането на хепънинги, съоръжения и пърформанси в тази клета София, която ту диша, ту издиша.

Таман. Таман ще забележим в този момент кой е подготвен да развява гратис щраусовите си пера и мрежестия  си чорапогащник гратис, от убеждения, от единия идеализъм. Вярвам, че ще се намерят и такива, само че ще има ли кой да ги поведе? Ще има ли богатство Неправителствени организации, което да им подаде човечна ръка?

На мен обаче ще ми е доста по-драго, в случай че спрат кранчето на онази плеяда посредствени медии, които години наред бяха ангажирани да прокарват „ верния курс “, да обслужват някакви ляво демократични химери. Гей парадът дори може да е потребен, тъй като демонстрира в изчистен тип уродливостта, втвърдява естествените хора против нея, лекува всичките им съмнения.

Докато медиите и платените коментатори са по-вредни. И тук не става дума единствено за американското кранче. Надявам се да спре и съветското кранче, от противоположната страна, тъй като и там се правят безобразни операции. И то от прекомерно интелигентни хора, експерти. Не знам каква е изгодата за идеологията и пропагандата, само че виждам страничните резултати. От едната страна голи мъже карат в града колела, обличат се в кожени корсети и въртят космати задници. От друга страна майки са извели бебетата си, облечени в мънички униформички от Втората международна война с петолъчици и георгиевски лентички, и ги тикат пред себе си в колички с формата на танкове. От една стана трансформират християнски храмове в бардаци, молове и жилищни здания. От друга страна, в други храмове, изобразяват в стенописите, наред със светците, държавните, политическите и военните ръководители. И пишат върху бомбите „ Христос Спасител “, което се апелирам да е подправена вест.

Очевидно публицистиката, изключително в страна като нашата, не може да се самоиздържа. Абсолютно самостоятелни могат да бъдат единствено някакви неангажиращи коментатори като мен, които образуват приходите си по напълно различен метод. Истински медии обаче с вести и всичко останало без пари не стават. На нашия малочислен и безпаричен заради бутиковостта на езика пазар, от реклами не могат да се устоят, нито пък от такси, нито от дарения. Могат от страната като трите така наречен „ публични “ медии и дотук. Останалите разчитат на финансиране, против което продават пропагандни услуги.

Да, знам, знам. Има и прилични медии, в които, макар че по някакъв метод, от вътрешната страна или извън, са решили въпроса с финансирането си, свободата и истината към момента са на респект. И в случай че не беше по този начин, надали щяхте да четете текстове като този, който четете сега. И популярност Богу, че е по този начин! Но кранчетата, кранчетата са нещо друго. Тях е добре понякога да ги затварят, че другояче няма да се разминем от проститутки на словото. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

За " Флагман "